Нора Робъртс пише за прокълнатите булки
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
Книга първа от новата трилогия „ Прокълнатите булки “
НАСЛЕДСТВОТО
от Нора Робъртс
размер: 464 стр.
цена: 19,95 лева
ISBN 978–954–26–2316–8
превод: Валентина Арнаудова
Вековно проклинание. Обещание от предишното. Тайна, която единствено тя може да разкрие.
Очаквайте на 23 април!
За създателя
Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо учебно заведение и се омъжва на деветнайсет години за ученическата си обич. Двамата се откриват в Мериленд в къща, която авторката населява и до през днешния ден.
След раждането на синовете си остава у дома и се захваща с най-различни неща, до момента в който не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и отводи се появява първата й книга, издадена от Силует през 1981 година.
През 2007 година списание „ Таймс “ дефинира Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни персони в света. През последните 30 години приблизително на всяка минута се продават към 27 книги на Нора Робъртс. Романите й се разгласяват в над 34 страни. Facebook страницата й има над 630 000 почитатели.
Сред най-популярните й поредици са „ В гибелта “, „ Хотелът “, „ Сватбена организация “, „ Сърцето на дракона “ и други
„ Наследството “ е първата книга от новата трилогия на Нора Робъртс – „ Прокълнатите булки “.
За книгата
1806 година Астрид Пул сияе от благополучие в булченските си одежди, само че незабавно след церемонията е убита, а златната халка е изтръгната от пръста ѝ. С последния си мирис дава обещание на обичания си в никакъв случай да не го изостави.
В наши дни Соня Мактавиш с учудване открива, че умрелият ѝ татко е имал брат близнак. И че чичо ѝ Колин Пул ѝ е завещал величествено имение на крайбрежието на Мейн. Но с цел да получи наследството, Соня би трябвало да живее в къщата най-малко три години. Водена от желанието да разбере за какво братята са били разграничени при раждането си, тя е подготвена да стартира нов живот.
Трей, младият юрист, който приветства Соня в новия ѝ дом, я среща със фамилната история. Той я предизвестява и за градската легенда, че имението е населявано от духове. Съвсем скоро Соня сама вижда, че има нещо необичайно в къщата. Музиката на айпода ѝ се включва сама, вратите се затръшват, някой подрежда движимостите ѝ, а от прозорец на третия етаж несъмнено наднича сянка.
Скоро излиза наяве, че Соня е получила в завещание повече от красиво имение. Тя е наследила вековно проклинание и тайнственост, която би трябвало да позволи, с цел да има шанса да го скапе.
Откъс
1806 година
Аз съм младоженка. Аз съм брачна половинка.
Вълнувам се при мисълта, че животът ми стартира от през днешния ден, тъй като от през днешния ден към този момент не съм Астрид Грандвил.
Вече съм госпожа Пул, брачната половинка на Колин Пул.
Когато се запознахме едвам преди година, аз обикнах. Обикнах освен красивото му лице, стройното му тяло, тъй като неговият брат близнак Конър има същите. Обикнах усмихнатия израз на тъмнозелените му очи, мелодията на гласа му, непоколебимата прозорливост на мозъка му.
Обикнах неговата почтеност, познанията му за света, откровения му смях, всеотдайността му към фамилията и предприятието, което са построили.
Съпругът ми е корабостроител, както и татко му преди него. Познавах Артър Пул единствено за малко, само че скърбях за него, когато след рухване от кон си отиде от този свят.
Сега братята ръководят предприятието, учредено от татко им.
Но не и през днешния ден. Днес е празник за всички в Пулс Бей и в дома, който татко му е построил, има музика и танци, храна и вино, обич и смях.
На тези диви скали над морската простор, където Артър е издигнал внушителния си каменен палат, от през днешния ден ние ще създадем собствен дом, обичаният ми и аз.
Ще напълним дома си с деца, деца, родени от обич. Може би ще запалителен първата искра още тази нощ, в първата ни брачна нощ.
Арабел, най-скъпата ми другарка, с която ще бъдем етърви, откакто тя се омъжи за Конър през есента, попита дали се багра, тъй като също като нея ще легна в брачното ложе девственица.
Не. О, не, нетърпелива съм, нетърпелива да узная какво идва след целувките, които карат кръвта ми да кипи и разпалват пристрастеността ми.
С тялото си на теб се приписвам. Ще съблюдавам клетвите си вечно.
Заставам пред огледалото в стаята, която ще бъде нашата съпружеска спалня, и виждам жена, толкоз друга от момичето, което бях в миналото.
Виждам косите, които Колин назовава „ огряна от слънцето коприна “, под венче с пай воал, който се спуска откъм гърба, както искаше майка ми. Виждам роклята, за която толкоз се тревожех. Пада свободно под копринената панделка на високата талия, както желаех аз.
Зная, че не съм хубавица, каквото и да ми споделя Колин. Но съм подготвена да се отдам напълно, изключително през днешния ден, когато момичето става жена, булката става брачна половинка.
Виждам блясъка на пръстена, който той ми даде, когато изиска ръката ми. Когато сподели: „ Обичам те с цялото си сърце. Скъпа моя Астрид, в никакъв случай не ще се влюбя в друга, ще обичам единствено теб през целия си живот и даже когато гибелта ме прибере “.
Сега този искра, това заричане, този знак за заричане във честност е на дясната ми ръка, а златната халка, кръгът, който в никакъв случай не свършва, е на лявата.
Жената, в която се трансформирам, ще го обича през целия си живот и даже когато гибелта я прибере.
Сега би трябвало да се връщам след този къс момент на безшумно съзерцаване. Обратно при музиката, танците и празненството, с което Колин настояваше да отбележим този ден.
Ще танцувам със брачна половинка си. Ще прегърна фамилията му като свое, тъй като в действителност ще бъде. Докато музикантите свирят, ще чествам този първи ден от дългия благополучен живот, който ще изградим дружно.
Или най-малко по този начин имах вяра.
Обръщам се, с цел да я поздравя, когато влиза в стаята. Мисля, че наподобява позната, само че преди да проговоря, тя се втурва към мен. Виждам ножа момент преди да го забие в тялото ми.
О, каква болежка! Никога няма да я не помни. Шока от нея, когато острието пронизва плътта ми един път, още един път. И още веднъж, и още веднъж.
Залитам обратно, не мога да извикам, не мога да проговоря, а тя хвърля ножа в краката ми.
– Никога няма да го имаш – споделя. – Умри младоженка и знай, че той ще пристигна при мен. Ще пристигна при мен или посредством твоята кръв на езика ми младоженка след младоженка ще те последват в гибелта.
За мой смут, тя облиза кръвта от пръста си. Докато падам, издърпва венчалната ми халка.
И някак това действие е по-жестоко от болката.
– Бракът не е брак, до момента в който не бъде употребяван. Само венчана, вечно изгубена. Проклета да си, Астрид Грандвил.
Оставя ме там, умираща на пода, до брачното ложе, което в никакъв случай не ще споделя с обичания си. Но халката ми, венчалната ми халка, по какъв начин бих могла да напусна този свят без нея?
Петната от кръв по сватбената ми рокля стават все по-големи, до момента в който обезверено се изправям на крайници. В мъка се домъквам до вратата. Ръцете ми, хлъзгави от личната ми кръв, едвам съумяват да я отворят.
Но би трябвало да намеря Колин. Трябва да намеря халката си. С нея се врекох във честност. Погледът ми се премрежва, всяко поемане е изтезание.
Някой изпищява, само че звукът идва от различен свят. Свят, който напущам.
Виждам го, единствено него, до момента в който всичко друго последователно изчезва – музиката, красивите рокли и фракове, облиците се размиват, звуците затихват.
Той се втурва към мен, викайки името ми. Хваща ме със мощните си ръце, когато към този момент не мога да се държа на краката си.
Искам да му кажа нещо. „ Любов моя. Живот мой. “ Но кръгът, обещанието за дълъг благополучен живот е откраднато.
Усещам сълзите му по лицето си и дочувам страха и тъгата в тъмнозелените му очи.
– Астрид, обич моя. Астрид. Не ме изоставяй. Не ме изоставяй.
Докато всичко избледнява, изказвам последните си думи; със сетния си мирис му давам своето заричане:
– Няма да те изоставя. Никога.
И съблюдавам това заричане.
Нора Робъртс за „ Наследството “:
Скъпи читателю,
Когато се замисля за призраци, първо се сещам за баба ми по майчина линия. Предполагам, тъй като това е най-ранното прекарване с духове, което помня. Съкровището, както я наричахме, живя при нас няколко години. Ще кажа, че беше сладка, тъй като я обожавах, въпреки че това НЕ е първата дума, която ми идва на разум, когато мисля за нея.
Упорита, самоуверена, занимателна, чудата, язвителна, с експлозивен ирландски манталитет – всички тези избрания изпреварват „ сладка “. Имаше пламтящо алена коса и на млади години е хващала окото. Омъжвала се е пет пъти (преди да се родя аз). Точно по този начин, пет пъти, и не е задържала нито един брачен партньор.
Имаше си лични стаи в нашата къща – спалня, баня, хол с камина, кухненски бокс. Гледаше на ръка и следеше надпреварите по каране на ролкови кънки.
В къщата, в която израснах, имахме голям заден двор с доста плодни дървета и зеленчукова градина, в която работехме всяко лято. Приличен по мярка челен двор и една върба, която беше като че ли тъкмо по средата сред централната и страничната алея.
Баща ми мразеше това дърво. Нямам визия за какво. Баба ми го обичаше. Също нямам визия за какво. Той от време на време заплашваше, че ще го отсече, а тя му носеше брадвата. Дървото си остана.
Една вечер, седмица или две откакто Съкровището умря, татко ми се сети за това дърво. Спомням си по какъв начин сподели: „ Е, Епс си отиде (така ѝ споделяше той – нещо от комикс или анимационен филм) и на следващия ден сутринта ще отсека това проклето дърво. “
През нощта върбата беше ударена от гръмотевица, разцепена на две и повалена на земята.
Тя просто не искаше да му направи това наслаждение.
Известно време баба остана в къщата, навивайки часовника си с кукувичка, затваряйки вратите, евентуално гледайки надпревари с ролкови кънки или навъртайки се към масата в трапезарията за петъчната игра на карти. Знам, че майка ми я усещаше постоянно и това ѝ носеше разтуха. И я развеселяваше.
След това първо прекарване съм имала и други. А и пребивавам на полесражение от Гражданската война, тъй че би било необичайно, в случай че не съм преживявала. Чувала съм бойни барабани измежду нощ, до момента в който съм дундуркала ревящо бебе, както и необичайно почукване, когато не е имало никой у дома. Детски глас, викащ майка си – признавам, че това ме изплаши – от долния етаж, до момента в който работех на горния, сама в къщата. Тогава се престраших да сляза долу и да потърся момиченцето, само че аз не бях неговата майка, тъй че то не ми се появи.
А по стичане на събитията владея хотел, населяван от духове. Сега някои от вас ще кажат: Моля те, Нора, тук към този момент си въобразяваш. Но аз съм сигурна. Както и личният състав на хотел „ Бунсборо “, на който постоянно се постанова да стопира душовете в заключени, празни стаи или да връща някоя движимост назад, откъдето мистериозно е била преместена. Отваряне на порти, затваряне на порти, стъпки по стълбите. Много посетители са имали такива срещи по време на престоя си. За благополучие, нашите духове са доброжелателни. Игриви, само че доброжелателни. Имаме даже котка-призрак, която постоянно посещава гостите в стаите им. Името ѝ е Джонсън.
Веднъж годишно с няколко приятелки прекарваме една седмица в комплекс „ Грийнбриър “ в Западна Вирджиния. Резервираме си обособена къща. Още с прекрачването на прага си помислих: О, добре, не сме сами тук. Всичките ми другари, в това число внукът ми Грифин, който идва с нас, са имали сходни срещи. О, мога да ви опиша толкоз истории. Затова и взех решение да го направя.
Когато се замислих за тематиката на идната ми трилогия, в съзнанието ми изникнаха остарели къщи с призрачни жители. Лично аз обичам къщи с духове (а и до момента съм се спогаждала с тези, които се разхождат там), тъй че за какво да не пиша тъкмо за това?
Моята мислена къща (или напряко имение, както я наричат) се издига на брега на Мейн и основната героиня я наследява от чичо, за който не е подозирала, че има. Не желая да встъпвам в детайлности и да скапвам удоволствието от четенето, единствено ще кажа, че аргументите за това неведение са значими.
Това имение освен е населявано от духове, само че и носи двестагодишно проклинание. Тъй като това е включено още в пролога, не мисля, че ще издам доста, в случай че кажа, че една жена е била убита в деня на сватбата си от зла, ревностна, луда магьосница, която проклина къщата и идващите булки в рода.
Къща, населявана от духове, проклинание, обречени булки през вековете. Е, несъмнено съм удовлетворена от резултата. Добавете тайнственост, която главнята героиня би трябвало да позволи, с цел да скапе проклятието, малко романтика, не изключително доброжелателната магьосница, която населява мястото, и куп други духове, и ще разберете задоволството ми.
Хареса ми концепцията моята рационално мислеща героиня да попадне в изцяло ирационална обстановка и да открие наследството си, фамилната си история, до момента в който гради кариера като графичен дизайнер на свободна процедура. А на всичкото от горната страна ѝ се постанова да се научи да се доверява на сърцето си.
Толкова се забавлявах, до момента в който пишех „ Наследството “, първата книга от трилогията „ Прокълнатите булки “.
Надявам се, читателю, че и на теб ще ти хареса, както и всички неща, с които героинята ще се сблъска в красивото, призрачно имение на брега на Мейн.
Нора
п редставя
Книга първа от новата трилогия „ Прокълнатите булки “
НАСЛЕДСТВОТО
от Нора Робъртс
размер: 464 стр.
цена: 19,95 лева
ISBN 978–954–26–2316–8
превод: Валентина Арнаудова
Вековно проклинание. Обещание от предишното. Тайна, която единствено тя може да разкрие.
Очаквайте на 23 април!
За създателя
Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо учебно заведение и се омъжва на деветнайсет години за ученическата си обич. Двамата се откриват в Мериленд в къща, която авторката населява и до през днешния ден.
След раждането на синовете си остава у дома и се захваща с най-различни неща, до момента в който не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и отводи се появява първата й книга, издадена от Силует през 1981 година.
През 2007 година списание „ Таймс “ дефинира Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни персони в света. През последните 30 години приблизително на всяка минута се продават към 27 книги на Нора Робъртс. Романите й се разгласяват в над 34 страни. Facebook страницата й има над 630 000 почитатели.
Сред най-популярните й поредици са „ В гибелта “, „ Хотелът “, „ Сватбена организация “, „ Сърцето на дракона “ и други
„ Наследството “ е първата книга от новата трилогия на Нора Робъртс – „ Прокълнатите булки “.
За книгата
1806 година Астрид Пул сияе от благополучие в булченските си одежди, само че незабавно след церемонията е убита, а златната халка е изтръгната от пръста ѝ. С последния си мирис дава обещание на обичания си в никакъв случай да не го изостави.
В наши дни Соня Мактавиш с учудване открива, че умрелият ѝ татко е имал брат близнак. И че чичо ѝ Колин Пул ѝ е завещал величествено имение на крайбрежието на Мейн. Но с цел да получи наследството, Соня би трябвало да живее в къщата най-малко три години. Водена от желанието да разбере за какво братята са били разграничени при раждането си, тя е подготвена да стартира нов живот.
Трей, младият юрист, който приветства Соня в новия ѝ дом, я среща със фамилната история. Той я предизвестява и за градската легенда, че имението е населявано от духове. Съвсем скоро Соня сама вижда, че има нещо необичайно в къщата. Музиката на айпода ѝ се включва сама, вратите се затръшват, някой подрежда движимостите ѝ, а от прозорец на третия етаж несъмнено наднича сянка.
Скоро излиза наяве, че Соня е получила в завещание повече от красиво имение. Тя е наследила вековно проклинание и тайнственост, която би трябвало да позволи, с цел да има шанса да го скапе.
Откъс
1806 година
Аз съм младоженка. Аз съм брачна половинка.
Вълнувам се при мисълта, че животът ми стартира от през днешния ден, тъй като от през днешния ден към този момент не съм Астрид Грандвил.
Вече съм госпожа Пул, брачната половинка на Колин Пул.
Когато се запознахме едвам преди година, аз обикнах. Обикнах освен красивото му лице, стройното му тяло, тъй като неговият брат близнак Конър има същите. Обикнах усмихнатия израз на тъмнозелените му очи, мелодията на гласа му, непоколебимата прозорливост на мозъка му.
Обикнах неговата почтеност, познанията му за света, откровения му смях, всеотдайността му към фамилията и предприятието, което са построили.
Съпругът ми е корабостроител, както и татко му преди него. Познавах Артър Пул единствено за малко, само че скърбях за него, когато след рухване от кон си отиде от този свят.
Сега братята ръководят предприятието, учредено от татко им.
Но не и през днешния ден. Днес е празник за всички в Пулс Бей и в дома, който татко му е построил, има музика и танци, храна и вино, обич и смях.
На тези диви скали над морската простор, където Артър е издигнал внушителния си каменен палат, от през днешния ден ние ще създадем собствен дом, обичаният ми и аз.
Ще напълним дома си с деца, деца, родени от обич. Може би ще запалителен първата искра още тази нощ, в първата ни брачна нощ.
Арабел, най-скъпата ми другарка, с която ще бъдем етърви, откакто тя се омъжи за Конър през есента, попита дали се багра, тъй като също като нея ще легна в брачното ложе девственица.
Не. О, не, нетърпелива съм, нетърпелива да узная какво идва след целувките, които карат кръвта ми да кипи и разпалват пристрастеността ми.
С тялото си на теб се приписвам. Ще съблюдавам клетвите си вечно.
Заставам пред огледалото в стаята, която ще бъде нашата съпружеска спалня, и виждам жена, толкоз друга от момичето, което бях в миналото.
Виждам косите, които Колин назовава „ огряна от слънцето коприна “, под венче с пай воал, който се спуска откъм гърба, както искаше майка ми. Виждам роклята, за която толкоз се тревожех. Пада свободно под копринената панделка на високата талия, както желаех аз.
Зная, че не съм хубавица, каквото и да ми споделя Колин. Но съм подготвена да се отдам напълно, изключително през днешния ден, когато момичето става жена, булката става брачна половинка.
Виждам блясъка на пръстена, който той ми даде, когато изиска ръката ми. Когато сподели: „ Обичам те с цялото си сърце. Скъпа моя Астрид, в никакъв случай не ще се влюбя в друга, ще обичам единствено теб през целия си живот и даже когато гибелта ме прибере “.
Сега този искра, това заричане, този знак за заричане във честност е на дясната ми ръка, а златната халка, кръгът, който в никакъв случай не свършва, е на лявата.
Жената, в която се трансформирам, ще го обича през целия си живот и даже когато гибелта я прибере.
Сега би трябвало да се връщам след този къс момент на безшумно съзерцаване. Обратно при музиката, танците и празненството, с което Колин настояваше да отбележим този ден.
Ще танцувам със брачна половинка си. Ще прегърна фамилията му като свое, тъй като в действителност ще бъде. Докато музикантите свирят, ще чествам този първи ден от дългия благополучен живот, който ще изградим дружно.
Или най-малко по този начин имах вяра.
Обръщам се, с цел да я поздравя, когато влиза в стаята. Мисля, че наподобява позната, само че преди да проговоря, тя се втурва към мен. Виждам ножа момент преди да го забие в тялото ми.
О, каква болежка! Никога няма да я не помни. Шока от нея, когато острието пронизва плътта ми един път, още един път. И още веднъж, и още веднъж.
Залитам обратно, не мога да извикам, не мога да проговоря, а тя хвърля ножа в краката ми.
– Никога няма да го имаш – споделя. – Умри младоженка и знай, че той ще пристигна при мен. Ще пристигна при мен или посредством твоята кръв на езика ми младоженка след младоженка ще те последват в гибелта.
За мой смут, тя облиза кръвта от пръста си. Докато падам, издърпва венчалната ми халка.
И някак това действие е по-жестоко от болката.
– Бракът не е брак, до момента в който не бъде употребяван. Само венчана, вечно изгубена. Проклета да си, Астрид Грандвил.
Оставя ме там, умираща на пода, до брачното ложе, което в никакъв случай не ще споделя с обичания си. Но халката ми, венчалната ми халка, по какъв начин бих могла да напусна този свят без нея?
Петната от кръв по сватбената ми рокля стават все по-големи, до момента в който обезверено се изправям на крайници. В мъка се домъквам до вратата. Ръцете ми, хлъзгави от личната ми кръв, едвам съумяват да я отворят.
Но би трябвало да намеря Колин. Трябва да намеря халката си. С нея се врекох във честност. Погледът ми се премрежва, всяко поемане е изтезание.
Някой изпищява, само че звукът идва от различен свят. Свят, който напущам.
Виждам го, единствено него, до момента в който всичко друго последователно изчезва – музиката, красивите рокли и фракове, облиците се размиват, звуците затихват.
Той се втурва към мен, викайки името ми. Хваща ме със мощните си ръце, когато към този момент не мога да се държа на краката си.
Искам да му кажа нещо. „ Любов моя. Живот мой. “ Но кръгът, обещанието за дълъг благополучен живот е откраднато.
Усещам сълзите му по лицето си и дочувам страха и тъгата в тъмнозелените му очи.
– Астрид, обич моя. Астрид. Не ме изоставяй. Не ме изоставяй.
Докато всичко избледнява, изказвам последните си думи; със сетния си мирис му давам своето заричане:
– Няма да те изоставя. Никога.
И съблюдавам това заричане.
Нора Робъртс за „ Наследството “:
Скъпи читателю,
Когато се замисля за призраци, първо се сещам за баба ми по майчина линия. Предполагам, тъй като това е най-ранното прекарване с духове, което помня. Съкровището, както я наричахме, живя при нас няколко години. Ще кажа, че беше сладка, тъй като я обожавах, въпреки че това НЕ е първата дума, която ми идва на разум, когато мисля за нея.
Упорита, самоуверена, занимателна, чудата, язвителна, с експлозивен ирландски манталитет – всички тези избрания изпреварват „ сладка “. Имаше пламтящо алена коса и на млади години е хващала окото. Омъжвала се е пет пъти (преди да се родя аз). Точно по този начин, пет пъти, и не е задържала нито един брачен партньор.
Имаше си лични стаи в нашата къща – спалня, баня, хол с камина, кухненски бокс. Гледаше на ръка и следеше надпреварите по каране на ролкови кънки.
В къщата, в която израснах, имахме голям заден двор с доста плодни дървета и зеленчукова градина, в която работехме всяко лято. Приличен по мярка челен двор и една върба, която беше като че ли тъкмо по средата сред централната и страничната алея.
Баща ми мразеше това дърво. Нямам визия за какво. Баба ми го обичаше. Също нямам визия за какво. Той от време на време заплашваше, че ще го отсече, а тя му носеше брадвата. Дървото си остана.
Една вечер, седмица или две откакто Съкровището умря, татко ми се сети за това дърво. Спомням си по какъв начин сподели: „ Е, Епс си отиде (така ѝ споделяше той – нещо от комикс или анимационен филм) и на следващия ден сутринта ще отсека това проклето дърво. “
През нощта върбата беше ударена от гръмотевица, разцепена на две и повалена на земята.
Тя просто не искаше да му направи това наслаждение.
Известно време баба остана в къщата, навивайки часовника си с кукувичка, затваряйки вратите, евентуално гледайки надпревари с ролкови кънки или навъртайки се към масата в трапезарията за петъчната игра на карти. Знам, че майка ми я усещаше постоянно и това ѝ носеше разтуха. И я развеселяваше.
След това първо прекарване съм имала и други. А и пребивавам на полесражение от Гражданската война, тъй че би било необичайно, в случай че не съм преживявала. Чувала съм бойни барабани измежду нощ, до момента в който съм дундуркала ревящо бебе, както и необичайно почукване, когато не е имало никой у дома. Детски глас, викащ майка си – признавам, че това ме изплаши – от долния етаж, до момента в който работех на горния, сама в къщата. Тогава се престраших да сляза долу и да потърся момиченцето, само че аз не бях неговата майка, тъй че то не ми се появи.
А по стичане на събитията владея хотел, населяван от духове. Сега някои от вас ще кажат: Моля те, Нора, тук към този момент си въобразяваш. Но аз съм сигурна. Както и личният състав на хотел „ Бунсборо “, на който постоянно се постанова да стопира душовете в заключени, празни стаи или да връща някоя движимост назад, откъдето мистериозно е била преместена. Отваряне на порти, затваряне на порти, стъпки по стълбите. Много посетители са имали такива срещи по време на престоя си. За благополучие, нашите духове са доброжелателни. Игриви, само че доброжелателни. Имаме даже котка-призрак, която постоянно посещава гостите в стаите им. Името ѝ е Джонсън.
Веднъж годишно с няколко приятелки прекарваме една седмица в комплекс „ Грийнбриър “ в Западна Вирджиния. Резервираме си обособена къща. Още с прекрачването на прага си помислих: О, добре, не сме сами тук. Всичките ми другари, в това число внукът ми Грифин, който идва с нас, са имали сходни срещи. О, мога да ви опиша толкоз истории. Затова и взех решение да го направя.
Когато се замислих за тематиката на идната ми трилогия, в съзнанието ми изникнаха остарели къщи с призрачни жители. Лично аз обичам къщи с духове (а и до момента съм се спогаждала с тези, които се разхождат там), тъй че за какво да не пиша тъкмо за това?
Моята мислена къща (или напряко имение, както я наричат) се издига на брега на Мейн и основната героиня я наследява от чичо, за който не е подозирала, че има. Не желая да встъпвам в детайлности и да скапвам удоволствието от четенето, единствено ще кажа, че аргументите за това неведение са значими.
Това имение освен е населявано от духове, само че и носи двестагодишно проклинание. Тъй като това е включено още в пролога, не мисля, че ще издам доста, в случай че кажа, че една жена е била убита в деня на сватбата си от зла, ревностна, луда магьосница, която проклина къщата и идващите булки в рода.
Къща, населявана от духове, проклинание, обречени булки през вековете. Е, несъмнено съм удовлетворена от резултата. Добавете тайнственост, която главнята героиня би трябвало да позволи, с цел да скапе проклятието, малко романтика, не изключително доброжелателната магьосница, която населява мястото, и куп други духове, и ще разберете задоволството ми.
Хареса ми концепцията моята рационално мислеща героиня да попадне в изцяло ирационална обстановка и да открие наследството си, фамилната си история, до момента в който гради кариера като графичен дизайнер на свободна процедура. А на всичкото от горната страна ѝ се постанова да се научи да се доверява на сърцето си.
Толкова се забавлявах, до момента в който пишех „ Наследството “, първата книга от трилогията „ Прокълнатите булки “.
Надявам се, читателю, че и на теб ще ти хареса, както и всички неща, с които героинята ще се сблъска в красивото, призрачно имение на брега на Мейн.
Нора
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ